Здравословният скептицизъм, който всеки човек придобива с възрастта, ме кара да виждам в приемането на българската азбука един предимно политически акт, свързан с борба за влияние. За себе си съм убеден, че едва ли имат духовни основания делата на разни, както ги нарича Ботев: "царе, папи, патриарси".
    Ала  истината има и друга страна и тя е по-важната. Вижте с каква страст Константин Кирил философ се бори с триезическата догма /учение, според което Светото писание може да се записва само на латински, гръцки и еврейски/.

    „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли за всички? И не дишаме ли всички еднакво въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Бога завистлив ли смятате, че не иска да даде тия неща или за безсилен, че не може? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят бога всеки на свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други. Ако ли не искате да разберете това, поне от писанието разберете ..."

    И - ето го писанието - Св. Ап. Павел:

    "Когато въздавам Богу своята молитва,
предпочитам да изрека пет думи,
но и всички други да разберат,
отколкото хиляди неразбрани думи."

    Личи си, че тези двамата са хора от голям калибър и свестни, на които не им стои в главата само как да изкарат някой сребърник. Хора на духа. Струва си да ги четем, слушаме и следваме!

    Честит празник!