Ще илюстрирам темата, преразказвайки една руска приказка за щъркела и чаплата:
 
    "Съградили си щъркелът и чаплата  по едно гнездо от двете страни на голямо блато. Гнездата им били от суха тръстика. Не знам дали блатото било много голямо или гнездата много малки, но от едното гнездо другото се не виждало. А техните обитатели се срещали сегиз-тогиз из блатото, когато излизали да си потърсят храна.
    По едно време щъркелът решил, че му е омръзнало да живее сам. “Време е да се оженя - рекъл си той. - Ще ида при чаплата да й поискам ръката. Тя ми е лика-прилика.”
    И  тръгнал той през блатото. Цап-цап, цап-цап: тук клъвне жабка, там - рибка или насекомо. Поспре се, застане на един крак, та се поогледа. А блатото голямо - не се изгазва. Най-сетне стигнал до отсрещния бряг. Гледа - чаплата си стои в гнездото и си чопли перата.
    - Добър ден, Чапло – рекъл й той. - Приемаш ли гости?
    - Заповядай, Щърко, заповядай – отвърнала чаплата. - От такива драги гости никой не бяга.
    Настанил се щъркела в гнездото и приседнал. От дума на дума приказката дошла и до женитбата.
    - Виждаш, скъпа Чапло, каква е работата. И аз съм сам, а и ти си сама като мене в това пусто блато.  Хайде да се оженим.  По-добър жених от мене не можеш намери.
        Чаплата си дооправила перата, огледала се добре и се позамислила малко, па отвърнала:
    - Не може, Щърко. Не си ти мъж като за мене. С тоя червен клюн и с тия смешни крака... Пък и помисли си за моя благороден произход. Как да се оженя за мъж, дето яде само жаби?
    Щъркелът се разсърдил и си отишъл, без да каже повече  и дума.
    Но в това време чаплата се размислила. Рекла си: "То и на мене ми омръзна тоя самотен живот. Няма с кого дума да разменя. Много глупава излязох, че не взех съседа си щърка. Че той тъкмо за мене си беше: благороден, скромен, работлив. Я да вървя да го потърся!"
    И тръгнала чаплата, понагиздила се, и поела през блатото. Фльок-фльок, фльок-фльок   - върви и се оглежда. Поспре се тук-там, лапне си риба, схруска я, па пак пристъпи. Нали са й дълги краката — скоро прецапала блатото.
    Гледа – гнездото на щъркела празно – като напуснато. Дали си е в къщи? Застанала чаплата отдолу, потракнала с клюн и се поизкашляла. Ала никой не се обадил. Постояла така,  па подхвръкнала на съседното дърво.
     - Кой е там? - запитал щъркела изненадано.
     - Аз съм, съседе . Ида ти на гости. Ще ме посрещнеш ли?
     - Заповядай – рекъл щъркела студено и поприсвил крилете си.
     Влязла чаплата.. Приседнала. Заприказвали се, изпили по едно кафе и тя на свой ред подхванала.
    -Дошла съм, мили ми съседе, най-вече да ти се извиня. Глупост направих, като не се съгласих да се оженя за тебе. Моля ти се, вземи ме за жена! Ти си точно  като за мене и добре ще си живеем. Пък и зестрица си имам от тате – хич няма да ни е зле, да знаеш!
    Но щъркелът казал гордо:
     - Не, съседке, не съм съгласен. Виж се – с тези мрачни тъмносиви пера. Сякаш се връщаш от погребение. Пък си и надменна, че и претенциозна – трудно ти се угажда. Не си жена като за мене. Ходиш като на кокили. Цялото блато ще ни се смее , като ни гледат заедно. Не те ща. Върви си!
    И чаплата си отишла засрамена. Дори си поплакала по пътя - толкова й станало тежко на душата.
    Но ето че щъркела отново се размислил: "Божичко, каква глупост направих - рекъл си той. - Чаплата, дето я исках за жена, сега на крака ми дойде, а аз я изпъдих.  Такава хубава и богата мома изпуснах. А съм потънал  в дългове и няма как да си оправя сметките. Па и живее ли се самичък? Ще отида при госпожица Чапла, ще падна на колене пред нея и ще я помоля да ме вземе".
    Запътил се щъркелът на свой ред към гнездото на чаплата. И още отдалеч се провикнал:
    - Хей, чапло, ами то работата е ясна. И ти искаш да се оженим, и аз искам да се оженим. Хайде, прости ми! На колене ти падам, че и годежен пръстен ти нося. Да се взимаме по-скоро, хем ще си народим и дечица, вместо да си пилеем живота самички в това блато.
    - Ама ти какво искаш сега? - ядосала се чаплата. - Дойдох аз при тебе да ти се извинявам и да се унижавам, а ти ме изгони като една никаквица. На всичкото отгоре сега си тръгнал да се жениш за мене. Я се махай от очите ми и да не съм те видяла повече около моето гнездо!
    Ала не минал и половин ден и чаплата отново се размислила: “Каква съм и аз! Дойде тука втори път щъркела – този приличен и благороден мъж – да ми предложи честната си и силна ръка, а аз така да се отнеса с него. Ще  отида да му се извиня.”  И пак бързо- бързо прецапала блатото:
    - Съгласна съм – рекла -  мили ми щъркелчо, да се омъжа за тебе, че и дечица да си народим.
    Но щъркелът, на свой ред, я  нахокала и я изпъдил.
    Оттогава насам щъркелът и чаплата се търсят постоянно да се сгодят, но все още не са се оженили...

                                             *         *         *

    Типична драма, нали! Основана на липсата на чувство за интегритет.
    Какво е пък това?... Човешкият живот е върволица от “възходи и падения”. И  същността на отделния човек във всеки един момент представлява сложна смесица от интегрираните в него добри  и лоши преживелици. Но пък за съжаление ние хората сме съпътствани и  от постоянна забрава. Когато сме "на върха", забравяме времето, когато сме били зле и обратно.
     Така е и в тази приказка: в началото имаме един каталясал от самотата щъркел и една чапла – негова другарка по съдба. Ала фактът, че г-н Щърк се е поддал миг по-рано на импулса да търси другия, изведнъж рязко променя статута на чаплата в нейна полза: тя става “обект на желание”! И мигом забравя времето до преди една секунда, когато си е била една обикновена, самотна и копнееща блатна птица. Така тя набира кураж... и глупост да отхвърли щъркела. И когато се опомня, вече щъркелът на свой ред се “дезинтегрира” от собственото си положение на нещастен самотник и я изгонва.
    Всъщност – да имаш такова чувство за интегритет, си е висш пилотаж. Това е все едно, като минаваш покрай някой алкохолизиран клошар, да си кажеш, че си имал и такива  житейски обстоятелства, които са могли да те поставят на неговото място. Не по-малко сложно е  и за клошара, като вижда богатите хора, да си мисли, че и той би могъл да е като тях.


    Та - на който му е позната драмата на щъркела и чаплата, да си вдигне ръката!
                             

Дали самото понятие "интегритет" не е стряскащо за мнозина /от лат. 1) непокътнатост, цялост; 2) непоквареност, честност/ и натоварено с друг смисъл?
Интелектът обаче е този, чрез който можем да се поставим на мястото на Другия. "Интелект", "интелигентност" - отново понятия, които малцина разбират, но мнозина казват за себе си "Аз съм интелигентен". Нима? Нима можеш да погледнеш през очите на Другия?
Отново поздрав за притчата.

И вероятно причината е в трудно предъвкваемото понятие "интегритет". Откакто преди месец-два записах в блога, няколко пъти ми се случи да ме разбират погрешно или пък хич. Това ми помогна да чета текстовете си през очите на другите и съответно много разви собствения ми "интегритет".
А иначе за щъркела и чаплата мисля, че тъкмо интегритет в речниковия смисъл на "непокътнатост" и "цялостност" им липсва. Те сякаш са разцепени на две половинки, от които нито едната не помни за другата. Когато са самотни, са готови на всякакви компромиси, а когато са желани от другия, са велики и забравят за самотата си.
Благодаря ти, че написа коментар към тази моя любима история, която много често разказвам и при водене на семинари.

Да, именно значението на непокътнатост и цялост (интегритета) намирам и аз в притчата, в която жадуваните са същевременно непрогледнали и недостиижими един за друг.