Защо пък шест? И защо да са малки? Няма как да е малко това, което ще преобърне душата ти, ще вкара витална струя в тялото ти, ще те накара да почувстваш колко е хубав света. 
       Но да започвам, защото такава е играта и такива са правилата...
       Първото нещо, за което се сещам, е да си седя някъде сред природата и да си чета. Може да е на пейка в парка, но още по-добре на брега на морето на някоя скаличка /там най-вървят китайски и въобще източни мислители/... А пък преди около една година си седях на предната седалка на колата на брега на реката над Батулия. Вратата беше отворена и бях стъпил на земята, а около мен - цяла торба с книги, защото подготвях някакъв семинар. Изведнъж нещо ми подсказа, че трябва да си вдигна босите крака в колата. Направих го и миг след това под колата пропълзя една змия. Как точно съм чул или усетил змията до брега на силно шумящата река си остава загадка за мен и за науката...
     Второто, за което се сещам, е да видя как някой друг се радва на нещо. Например миналата година по Великден София опустя, както винаги. Но ние си останахме. Ходихме на черква в Александър Невски, а по улиците срещахме само спокойни хора с омиротворени физиономии. Загледах се в лалетата между Парламента и Университета. Изведнъж една жена тръгна към тях през тревата и посегна към най-близките лалета. Помислих, че ще си откъсне и тъкмо се готвех да й направя забележка. А тя отиде до тях, клекна и започна да ги гали.  Красива  радостна гледка!
      Третото - да гледам как децата ми научават нещо, преодоляват някакъв страх, как изведнъж овладяват някакво умение. Спомням си как голямата ми дъщеря се научи да се качва и да слиза от тротоар без пълзене. Бяхме само двамата в парка Заимов. Щом го постигна веднъж, после започна постоянно да го упражнява: качва се - слиза, качва се - слиза, качва се - слиза, качва се - слиза и така до безкрайност. А аз си седя на пейката, чета си книжка и само чат-пат хвърлям едно око към нея. Двойно удоволствие!
      Четвърто, да се катеря по морените във Витоша. Обичам да скачам по тях, а също, ако има как, да се завирам под най-големите камъни в някоя миниатюрна пещеричка. Скачането по морените толкова ми харесва, че се уморявам от него по-малко, отколкото от обикновеното ходене.
       Пето - да оглеждам по магазините какво да купя за малката ми дъщеря; разни роклички, с които да изглежда като пеперуда. 
       И шесто - да ходя в някоя голяма книжарница и да си избирам книги.  

6 са, защото човек е алчен и иска безброй неща да изброи.... може да напише и 106, но са важни някои основни. Трябва да може да избира, такъв е животът. Поне аз така си мисля защо са 6, все пак не аз съм измислила играта :-)
За змията... ами да кажем, че някои хора с по-силно развита интуиция, а тя е сетивност, която не бива да бъде подценявана!
Последното много ми хареса... обичам да ходя в големият Хеликон на патриарха и витошка... отида ли там из-че-звам! :-) попадам в един различен свят... Ти си добър баща! Да ти е жива и здрава дъщеричката и много да те радва! :-)