Нека за малко да си припомним по-добре кои сме ние, човеците, та после по-зряло и с подобаващо чувство за собствената си стойност да погледнем към всекидневното си българско злободневие. Нека повдигнем поглед към свободата, която е най-дълбоката същност на човешката природа. Точно сега дължим това и на свободния дух на Александър Солженицин.
Предлагам ви за целта  този текст на Джовани Пико де ла Мирандола в мой превод от руски.

    "Четох, уважаеми отци, в писанията на арабите, че когато попитали Абдула Сарацинеца какво му се струва най-удивително в света, той отговорил : "Няма нищо по-забележително от човека!". На тази мисъл съответстват и думите на Меркурий: „О, Асклепий, велико чудо е човекът!”. Когато разсъждавах за значението на тези изказвания, мен не ме удовлетворяваха многочислените аргументи, привеждали от мнозина в полза на превъзходството на човешката природа: че човекът е посредник между всички създания, близо до висшите и господар на нисшите, тълкувател на природата по силата на проницателността на ума, яснотата на мисленето и любознателността на интелекта, промеждутък между неизменната вечност и текущото време...
    Всичко това е значително, но не то е главното, което заслужава най-голямо възхищение. Защо тогава да не се възхищаваме в по-голяма степен за ангелите и прекрасните небесни хорове?...Но както и да е, послушайте, отци, и снизходително ми простете за тази реч.
    Всевишният Отец, Богът-Творец, вече бил създал по законите на мъдростта световното обиталище, което ни изглежда като августейши храм на божеството. Наднебесната сфера украсил с разум, небесните тела оживил с вечни души. Калните, оцапаните части на долния свят напълнил с разнородна маса животни. Но като завършил творението си, майсторът пожелал да има някой, който да оцени смисъла на това грандиозно дело, да обича неговата красота и да се възхищава на неговия размах. Затова, като завършил всичко, намислил накрая  да сътвори и човека. Но нямало нищо; нито в праобразите, от които Творецът да създаде ново потомство, нито в хранилищата, което да подари в наследство на новия си син, нито небесно седалище, където да се възкачи самия съзерцател на вселената. Вече всичко било завършено; всичко било разпределено по висшите, средните и нисшите сфери.
    Но не прилягало на мощта на Отеца да отсъства в последното потомство, не подобавало на неговата благодетелна любов този, който трябвало да възхвалява божията щедрост у другите, да я осъжда в самия себе си. И наредил тогава добрия Творец, този, на когото той  не успял да даде нищо собствено, да има за общо с другите всичко, което  е свойствено за отделните творения. Така Бог се спрял на това, човекът да бъде творение с неопределен облик и като го поставил в центъра на света, казал: „ На теб, о Адаме, не даваме нито твое място, ни определен облик, ни специални задължения, та и мястото, и ликът, и задълженията да бъдат по собственото ти желание, съгласно твоята воля и твоето решение. Обликът на другите творения е определен в рамките на създадения от Нас закон. Ти пък, нестесненият от никакви предели, ще определяш своя облик по своето решение, във властта на което Аз те предоставям.  Аз те поставям в центъра на света. Аз не те създадох нито земен, нито небесен, ни смъртен, ни безсмъртен, та самият ти, свободен и славен майстор, да формираш себе си по облика, който ти ще предпочетеш!”
     О, висша щедрост на Бога- Творец! О, висше и възхитително щастие на човека, комуто е дадено да владее това, което пожелае и да бъде това, което иска. Зверовете с раждането получават от майчината си утроба всичко, което ще могат и по-натаък. Висшите духове или веднага, или малко по-късно стават това, което ще бъдат във вечното си безсмъртие. В раждащите се хора Отецът е вложил семената и зародишите на разнороден живот и в съответствие с това, как всеки ще отгледа тези семена, те ще пораснат и ще дадат в него своите плодове. Ако отгледа растителните -  ще бъде растение, плътските – ще стане животно, разумните – ще стане небесно същество, интелектуалните – ще стане ангел и син на Бога...
    Затова, ако гледаш някой недостойно да се влачи по корем по земята, ще виждаш не човек, а храст. И ако видиш някой, заслепен от празните миражи на фантазията, обхванат от съблазните роб на плътта, ти ще видиш не човек, а животно. И ако видиш философ, дето всичко разпознава с правилния си разум, уважавай го, защото небесно същество е той, а не земно. Ако ли пък видиш чистия съзерцател, неведом за плътското и потопен в недрата на ума, то това не е земно, нито небесно същество. Това е още по-възвишено: божествено, облечено в човешка плът. И кой няма да се възхити на човека, който формира и превръща себе си в каквато и да е плът и придобива свойствата на всяко създание! Затова персът Евант, излагайки философията на халдейците, пише, че човекът няма свой природен образ, но има много, идващи му отвън. Оттук и халдейският израз: „Човекът е животно с многообразна и изменчива природа”.
    До какво се отнася всичко това? То е , за да разберем, че след като сме се родили човеци, най-важният наш дълг е да се грижим за това, в крайна сметка да не говорят за нас, че когато сме достигали върховете и сме били на почит, не са можели да ни познаят, защото сме се уподобили на лишени от разум животни. Но по-добре, ако за нас кажат с думите на пророка Асаф : „ Вие всинца сте богове и синове на всевишния!”. Не трябва да вредим на себе си, като злоупотебим с най-милостивата доброта на Отеца, вместо да приветстваме свободния избор, който той ни е дал.
Нека изпъкни душата ни светото стремление, без да доволстваме в посредственото, страстно да желаем висшето, а също да се домогваме до това, което е предопределено за всички хора!"

Помня как обеща да я пуснеш преди да излезеш в отпуска, ето че си спази и обещанието.

Нестесненият от никакви предели - това определение е уникално точно ! :))

А това е хем класическо, хем много вдъхновяващо разбиране за човека.

Благораности, Людмиле!

Разсъждавах върху:...Ти пък, нестесненият от никакви предели, ще определяш своя облик по своето решение, във властта на което Аз те предоставям Аз те поставям в центъра на света.....! Само, ако можеха повече хора да го проумеят:)))))Представяш ли си?

казваш ти, Галя. Според Мирандола човек е точно такъв, какъвто се проумява и сам създава. Ако се мисли като застанал в центъра на света, значи е там. Ако се "влачи недостойно по корем по земята, значи е не човек, а храст".
Творецът ни е дал всякакви възможности. Изборът е наш!

Дори и да се мисли човекът за център на вселената - винаги ще има неща, по-могъщи от него самия! Неща, с които да му се налага да се съобразява повече или по-малко. Неща, които да пречат на човешкото всемогъщество. Пък били те и някакви най-бездуховни закономерности!

Ха, да ви видя сега!

към мен ли е адресирано, или към Пико де ла Мирандола? Вероятно е към Мирандола, защото той е автора. Но не чакай отговор. Умрял е човека. :))

което аз споделям напълно! Единствено преоткривам в подобни хуманистични текстове, собствените си възприятия и схващания, личната си интуиция за човека и за това как стоят нещата въобще..

Направи ми много приятно впечатление този пост в блога ти, Людмиле (надявам се, не е обидно обръщението "на ти" :) Поздрави и всичко добро! :)))

Радвам се, че ти, аз, Мирандола и много други хора споделяме сходен начин на мислене.
Като публикувам и друг път нещо с подобен заряд, ще ти кликна непременно.

Ще се радвам!

- Ами заради такива текстове!Малко, но ги има!
Благодаря Ви!
Ейен.

Наистина ме заинтригува до те зи неща съм бил близо , но толково добре не бих коментирал ,начинът на изразяване ми допада , браво!