СНОЩИ ОТИДОХ У БРАТОВИ СИ,
у братови си, клети сиромах,
че ги заварих хляб кът ядяха,
хляб кът ядяха, кът вечеряха.
Хляба им беше просена пита,
манджа им беше черната леща.
Че ги наредил клети сиромах
дор девет сина, дор девет снахи,
дор девет внука, се мъжки рожби.
Синове свирят, снахите пеят,
децата гуцат, те им са радват,
те им са радват, шенлик* си правят.
Малко поседях, много погледах
и са порадвах и сладко ядох,
мило ми беше у братови ми.
Станах, отидох у наште двори:
дворите светят от бяло сребро,
къщите греят от жълто злато.
Пусто остало жълтото злато,
кога си нямам от сърце рожба
да ми загука, да ми заплаче.


*шенлик - веселба

От Българска народна лирика - антология. Съставител: Борис Христов изд. Люк, С. 1994 г.