Още стихове от онова тайно чекмедже - паметта ми. Този път са на Красимира Зафирова, жената на моя приятел, за която вече стана дума в моите постинги и коментари. И това си го пеехме на песен заедно, но в едни малко по-предишни времена. После продължих да си пея, но малко по-сам, а сега - и с целия blog.bg.

ЕСЕННО ШЕСТВИЕ

В огъня таен на шумата
денят като кестен се пука.
Аз и ти и дузина изгубени
смелчаци оставаме тука.

Край това зеленясало езеро,
с жабешкото известие -
аз и ти и дузината весели,
обли вълшебства!

Ще говорим каквото ни хрумне,
за каквото ни хрумне и колкото искаме.
Аз и ти и дузината хълмове,
където нещата са толкова близко.

Ще се храниме само с измислици,
полегнали тихо под слънцето.
Аз и ти и дузината истини,
като след дъжд седемцветно огънати.

Защото е есен - обърната шапка
на циганин, калайдисващ небето.
Защото така е задъхана, кратка,
участта, със която си светим.

Хубаво е - есенно-песенно, жизнерадостно. Преди време бях много редовна в тема "Есенна поезия" в сайта за литература, където най-редовно списвах. "Зареждала" съм го с най-добрите попаднали ми есенни стихове. Ето линк.

http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=1508

И си ги запазих за по-добри, есенни времена, когато слънцето не те пържи, а те стопля.