Това се случило в Древен Китай. Един крадец дебнел около килията на известен монах-учител, за да открадне нещо. През това време монахът търпеливо почиствал с памучни парцалчета някаква  старинна маслена лампа от чисто злато. 
    По едно време парцалчетата на монаха се свършили. Той станал, минал през стената и след минутка най-спокоино се върнал по същия начин в килията, като носел необходимите му парцалчета.
    Крадецът гледал през прозореца изумен. И как не: ако и той би имал такива чудни умения,  щял да бъде неуловим! Не се стърпял и влязъл в килията. Поискал от учителя-монах да го научи и той да минава така през стените.
    - Добре! - съгласил се учителят. - Но трябва да ми обещаеш, че ще правиш всичко, което ти кажа.
    - Съгласен съм! - зарадвал се крадеца.
    Монахът възлагал на крадеца да се грижи за килията му, за манастира и всякакви други задачи.
    Изминали две години и крадецът попитал:
    - Учителю, кога ще ме научиш да минавам през стени?
    - Почакай! Бъди търпелив и само изпълнявай, каквото ти казвам.   
    Изминали  десет години ученичество, а крадецът получавал неизменно този отговор.
    - Бъди търпелив! И изпълнявай, каквото ти кажа!
    Докато един ден, както си седели двамата в килията, учителят отново лъскал поредната стара лампа. Парцалчетата се свършили и той помолил крадеца да донесе още.
    Крадецът станал, минал през дебелата каменна стена и после се върнал обратно по същия начин. Той изобщо не обърнал внимание на това, което успял да направи.
   
    Историята ни беше разказана на семинар от Ангел Лазаров - треньор по Невролингвистично програмиране /НЛП/. Прииска ми се да ви я преразкажа. Замислих се и за доста крадци, известни личности, които бих пратил за ученици на този монах.
   

Моля,ако не те затруднявам драсни нещо за НЛП-то и децата.За мен ще е от голяма полза.Благодаря ти предварително!

"Той изобщо не обърнал внимание на това, което успял да направи" - това е ключа от бараката :)

За мен ще бъде удоволствие да пиша за деца от опита ми на училищен психолог. Щом го направя, ще ти пратя и лично съобщение да не го пропуснеш.

Колкото повече се напъваш да направиш чудото, толкова по-трудно то се случва.

и доста неща си намериха отговора.
Притчата е много добра и си заслужава човек да медитира обстойно над нея в много аспекти.

По единия писах днес, за другия който е в по-голяма дълбочина - защо точно Крадец ? - медитирам, там нещата са още по-интересни ! :)

често в източните притчи крадецът, пияницата или даже убиецът става просветлен, след като следва препоръките на Учителя. Може би има едно допускане, че тъкмо тези хора, които не са склонни да живеят по правилата и нормите, потенциално са по-готови да преживеят нещо необикновено, да отидат в друга реалност, да овладеят чудодейни способности.... Хей, ти сега да не вземеш да станеш крадец! :)))

Чудото е вътре в нас. И способностите. И познанието. И добротата... Можем ли обаче да ги споделяме? Можем ли да бъдем истински?:)
Поздрав за споделянето на притчата.

Тълкуванието в този аспект е добро !
А има и още един аспект
Златна лампа - знанието (просветлението)
Парцалчето с което я лъскат - делничното битие
Крадеца - пишман последователите, които искат знание за света и за живота, даром, без да са го изстрадали.
Стената - стената вътре в нас, между това което си мислим че сме и това което в действителност сме.

И обратното питане е валидно. Какво ще стане с истината, доброто и способностите, които си стоят у нас, ако не ги споделяме? Дали не биха закърнели и постепенно отмрели, ако гласът ни не ги изрича и ако ръцете ни не ги правят?

Питаш "дали не биха закърнели и постепенно отмрели, ако не ги споделяме?".
Биха, ако не ги подхранваме, ако не ги развиваме, ако не спираме да се учим, да искаме, да търсим, да можем... Биха, ако спрем да споделяме, да даряваме, да бъдем съпричастни...

До 8 @ valsodar - чудесно откровение;)

Нали може и аз да го повторя като заглавие на този коментар?. Val, символите, които си открил, са със сигурност валидни. Какво ли не може човек да извлече от една истински поучителна история! Тя е попивала мъдрост от както свят светува. Така постепенно се е превърнала в златна лампа, която ни осветява отвътре, за да просветне онова душевно съдържание, което сами сме си отгледали и натрупали.

Или както се вика - давай следващата притча :)))
Между другото , нещата когато са казани алегорични са винаги на няколко пласта и с всяко взиране виждаш нова картина, която ти е убягвала преди това.

Притчата много ми допадна, продължавам с удоволствие да си размишлявам над нея :)

също не бих отказала, ако ме пратите при този монах.
А Вие самият бихте ли се отказали при такава възможност?
/коментарът е по повод последните Ви 4 реда след притчата/
Поздрави.

А Вие спокойно може и да не крадете :) Вероятно този монах е някъде около Вас и има спешна нужда от парцалчета.

Когато го четях си помислих за майсторите от едно време. Сега изработката става по-бърза, по-лесна, по-евтина , но съдейки от няколко спомена наследени от прадядоми на фабрикатите им липсва нещо което маистора успява да им даде.

Крадеца спира да краде - в мига,когато става ученик.
След 2г. обаче - още мисли за това.
В следващите осем - става добър човек -преминал е през станата.
Но защо спира дотук,защо монаха вечно си остава монах? Защо не отиде при хората...
А остава един обикновен "иконом" на Съкровище /зл.лампа/, не създадено от него.
А създадено от обикновен човек,и крадено от крадец и т.н...

това за него би било връщане назад. Колкото до златната лампа - тя не е обикновено съкровище, а символ, както много добре е обяснил valsodar в коментар №8.

Аз съм напълно съгласен с Толстой - "Отец Сергий".
Не е връщане назад - да си сред хората.
Така и Буда,И Христос ,и кой ли не - всички са се връщали.
Само монаха - не.

Когато някой премине през стената... Ето още една източна пословица за справяне с трудности. " Не живей в спомените за миналото, не живей в мечтите за бъдещето, живей в мига настоящ."

много интересно много ми хареса