Снощи дъщеря ми си дойде от градината разстроена. Подготвяли програма с песни и танци за откриването на новата учебна година на първи октомври, но тя не била включена сред участниците. Трябвало групата да е малка и да се подберат само най-добрите.   Когато днес я заведох, репетициите вече бяха в разгара си. Спечелилите "кастинга" се подреждаха до вратата и групата им усвояваше походката, с която артистите излизат на сцената. Останалите седяха на столчетата си и наблюдаваха дефилето. А кой знае - може би по даден знак ще трябва и да ръкопляскат?...
        "Е - ще каже някой - то от всяко дърво свирка не става; Пък и всяка жаба да си знае гьола; И още - погледнала жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак; Пък и казано било - барабар Петко с мъжете!!!" Но нека се запитаме: кой, кога и как е редно да определя какъв гьол се полага на жабата, дали й подхожда подкова и кой е Петко и кой - мъж?! ...     
        Преди две лета ходих в Швеция и там видях с очите си съвсем друга концепция. Присъствах на смяната на караула пред кралския дворец. Тази туристическа атракция определено беше импозантна, но най-вече заради бляскавите униформи и позлатените шлемове с пера, които носеха гвардейците и драгуните. Маршировката, сравнена с тази на нашите гвардейци пред президентството, си беше чиста пародия. При команда "Стой!" редиците се заковаваха на място толкова криви и разредени, че следваше и нарочна команда за "донаместване", която се изпълняваше по начин,  който в детската градина на дъщеря ми биха приели само на първата тренировка.  
        Озадъчението ми, обаче, постепенно премина в удивление, когато забелязах, че част от гвардейците под униформата си имаха .... бюст!!! При по-внимателно вглеждане установих, че може би около 30% от участниците в церемонията бяха жени.  И то - забележете - всякакви жени! А също и мъжете бяха най-различни и всякакви:  тънки, дебели, ниски, високи, мускулести, хилави, трътлести, плоски, гърдести, късокраки, дългокраки... Без ограничения! За мен това си беше културен шок. Знам много добре как се избират нашите гвардейци: ръст, фигура, походка, осанка, поглед - всичко трябва да е внушително, напето и да  подчертава визуално достойнството на институцията /президента/. 
        На този площад пред двореца на шведския крал проумях, че се намирам в най-демократичната страна в света. Страна, в която е недопустимо да кажат на някоя млада жена: "Пълничка си! Не ставаш за гвардейка". И кастингът за такава церемониална длъжност е всъщност едно обикновено назначаване на работа чрез подаване на документи. Дадох си сметка, че у нас, дори и да доживеем в гвардията да маршируват и жени, то тези жени, както сега мъжете-гвардейци, ще бъдат мерени и гледани под лупа. И ще тръпнат от притеснение, дали няма да чуят "Не!"
        Та - думата ми беше - не може ли дечицата просто да попеят и да потанцуват? И не започва ли още с тези "кастинги" в детската градина внушението, че за да си успешен, трябва да имаш определена визия, че трябва да се тунинговаш със силикон и други материали. И най-лошото - не започва ли още тогава обучението в примирение, в приемане на мястото, което друг ти е отредил, без ти да знаеш защо?
        
        
       

Дъщеря ти ще израстне чудесно девойче ! Ще се научи да преглъща обиди !
Ще разбере , че подбора е отрицателен ! Тогава ще се закали и ще постигне своето сама ! И ще изгради добро самочувствие за себе си. Сега е дете и страда. Но , ще стане човек.
Много жалко , че има хора , които правят разделяне между децата. Ако имат малко акъл , ще включат всичките , всеки със неговите способности. Но , ще мине време, докато това се случи!
Прегърни дъщеря си от мен ! Тя ще израстне истински човек !

Благодаря за пожеланията. А иначе си мисля, че разделянето на хората наистина е белег за недемократичност в обществото. Има нещо общо и със стария принцип: разделяй и владей!

Попаднали сте в неподходяща детска градина! До сега от лични впечатления и родителски опит, за такава сагрегация не съм чувала! От няколкото детски градини, от които имам впечатления (и от други родители), в детските тържества участват всички деца. На някой им дават по-дълги реплики, на някой по-кратки, но няма дете което да не участва!!! ( дори и в тези случай децата са чувствителни и питат: Защо на мен едно изречение, а на Веско - цяло стихотворение).

В училището, което е частно, на една приятелка, 150 деца без роли са станали на зеленчуци и готово! Всеки има роля.

Здравей Людмил

Как така не съм разбрала, че имаш блог?:) Честито, с голямо закъснение!

Благодаря за напомнянето на тези 'любими' български поговорки. Спомних си и други - 'да си налегнеш парцалите' и 'да си седнеш на задника'.

Прииска ми се да добавя още едно измерение и то е въпросът, пред който се изправям отново и отново - 'как дефинирам успех?'.

Пожелавам ти успех по настояшата ти дефиниция.

Изразът "Налягай си парцалите!" е сякаш най-показателния за ситуацията. Защото подтискането на свободната изява и спонтанността непременно ще доведе до "парцаливост" всеки човек, а и всяка нация.
А как да дефинирам успех? Може би успех означава да се справиш с това да бъдеш себе си, въпреки всички, които ти сочат къде ти е мястото.