Преминавайки след протеста покрай един РЕП, инстинктивно се пресегнах да си купя всички вестници. Но се дръпнах с простата мисъл: "Протестът беше днес и следователно всички днешни вестници са много стари. В тях всъщност не пише нищо"
    Затова ето и моето описание на очевидец и участник, като ще се опитам само да описвам, без да правя анализи и изводи. Между другото с моите приятели от клуба направихме цялостна обиколка на мястото, за да се ориентираме подробно в ситуацията. Броихме полицейски автобуси, смятахме присъстващи и не забравяхме да викаме.
    Ето описанието:

     Състав и структура:
    В протеста участваха около 5-6 хиляди души. От тях:
    - 3500 - 4500 ГРАЖДАНИ, дошли да подкрепят оргатнизаторите, да повикат ОСТАВКА!, ПИСНА НИ! и МАФИЯ!,  да освиркат властта. В тази група причислявам и присъстващите 5-ма членове на нашия Дискусионен клуб за граждански инициативи.
    - 1000 -1500 полицаи, важни и дейни участници в събитието. Солидният им брой е основно мерило и за значимостта, която властта отдаде на протестните действия!
    - 100 -150 футболни хулигани и лумпени
    - 40 - 60 журналисти
    - 30 - 50 политици от парламентарната опозиция.

    Стратегиите в действие:
    Най-подготвени стратегически и тактически бяха полицаите и лумпените. Затова описвам първо тях:
    - полицейските сили се състояха от четири основни подразделения:
1. Три плътни кордона пред сградата на парламента;
2. Един сравнително рехав отцепващ кордон през 3-4 метра, който ограждаше достаголям периметър: до Ректората, над Александър Невски до Московска и до Раковска при Военния клуб, както и сили, съсредоточени на съседни възлови кръстовища и места за преминаване;
3. Ударни сили за пробив от около 200 човека, разположени в плътна маса встрани от парламента;
4. Цивилни, смесени с тълпата.

Как се развиха действията: лумпените предизвикваха полицаите и саботираха протеста, като хвърляха по полицията и парламента бомбички, буци лед, камъни. Между тях се виждаха хора с качулки и маски. Забележете, че за голяма част от тях стратегията беше да стоят на втора линия иззад другите участници, а не непосредствено до загражденията. Това са хора с опит в подобни изяви /те и на мач ходят само заради сеира и сблъсъка с полицията!/, като между тях и полицейските заграждения се оказваха обикновени хора /като мен например/. Защо? Защото така лесно могат да избягат при акция. Ако стоят най-отпред, полицаите просто ще скочат изведнъж и ще ги изловят като зайци.
    Когато кметът обяви протеста за незаконен, защото имало заплаха за бомба, ударните сили на полицията излязоха в плътна маса, заудряха щитовете, за да сплашат хората, а полицаите от кордона премахнаха загражденията. С мощен натиск те осъществиха пробив в тълпата. Бях на 15-тина метра от събитието и усещането за полюшване на тълпа, която може да те смачка, си беше доста страшно.
    След пробива полицаите подгониха т.нар. фенове с бой с палки и щитове. В суматохата имаше шурнала кръв от глави, имаше бити и "по погрешка" други участници. Феновете се разбягаха, като продължиха замерянето отдалеч...
    Но полицаите постепенно изтласкваха всички участници от площада. Те напредваха отначало бавно, за да не предизвикат ответна реакция, като пристъпваха с метър-два на 5-10 минути. Когато повечето хора тръгнаха да се разотиват, напреднаха много по-уверено и просто затвориха всички подстъпи.
    За илюстрация на настроенията: мой приятел от клуба отиде при един "фен" на около 65 години и му направи забележда да не опорочава протеста, като замеря полицаите с огромни буци лед. Беше наречен предател, обруган и прочие екстри. Но веднага се приближих аз и още двама-трима мъже и свадата се прекрати на ниво псувни и ругатни.
    Организаторите на протеста нямаха никаква работеща стратегия за подобен сценарии и само призоваваха от трибуната да няма провокации. Със сигурност в бъдещи подобни граждански действия трябва да има комендант на протеста и подготвени сили за омиротворяване, които да правят забележда на всички, които са маскирани или имат предизвикателно поведение и да се мъчат да ги изолират. Не смятам, че е невъзможно, защото огромната маса от хора ще е на тяхна страна. Но без организация няма да стане.
    Е, това беше първия осъществен от хора, призовани по мрежата, протест.
    Гордея се, че бях там и сега пиша за всички вас, а не го гледам по новините.

Този протест беше първата проява на гражданското общество в клетата ни Родина.Този път народа излезе без напътствията на партиини експерти.Бяхме първични и разбира се, неорганизирани.Основният проблем бяха лумпенизираните с качулките.Тях нито организаторите, нито полицията можа да ги вразумят.

За значимостта на протеста ще отбележа, че полицейските сили бяха повече от посрещането на Буш.
Много ги е страх "комунистите"!
Страх ги е защото са гузни!
Аз бях там и участвах, защото вярвам в достойнствата на българите.

защото по-добре и от нас знаят какво заслужават. Но народът е този, който трябва да им помогне да си го получат.

Благодаря че описа твоите наблюдения, като посочи начина на действие на отделните групи, участвали в протеста и броя на протестиращите, защото медиите съобщиха за 2000-3000 участници.
Надявам се днес да се видим членовете на клуба и да споделите по-подробно впечатленията си.

Иначе за описанието и за бройката хора се помъчихме да направим средностатистическа оценка.

Да помислим как лозунга от протеста може да бъде реалност ""с революция до нова конституция""
Време имаме !!

че сте се изявили по този достоен начин на протеста. Чак сега чета разказа ти и наистина е един от най-правдоподобните. Без да съм била там, знам, че цялата идея е не само опорочена, но и саботирана от въпросните "лумпени", които е твърде възможно да са знаели какво правят. Оказа се, че съм ви гледала по БНТ и съм впечатлена от идейния замисъл на посланията ви. Съжалявам, че не успях да бъда с вас, но знаех какво ще се случи за съжаление и това адски много ме демотивира. Тъкмо бях решила да идвам и съобщиха, че хулиганите са спрели една маршрутка на Орлов мост и са я опразнили от пътниците, и са я потрошили... вероятно можех аз да съм в нея.

На къде отива тази нация...

Според мен с претенцията си за "неполитически искания" организаторите не бяха на висотата на историческия момент. Оставка на правителството трябваше да се поиска чрез граждански натиск още от лятото, когато ни замразиха еврофондовете /писах много в този дух тогава/. Това трябваше да е и основния лозунг на протеста.
Вместо това на 14-ти ми се случваше да говоря със студенти, които казаха, че искат само подобряване на живота в Студентски град. Извинявай, но за мен това са все едно пенсионерски искания за евтин хляб, мляко и олио. Дори чух изказвания, подценяващи акцията на студентите от 1997 година и разграничаващи се от нея. При положение, че и сега беше нужно политиците да получат същото послание като през 1997: "Търпението ни си има граници".
За мен лумпенските добре насочвани и манипулирани изяви са най-незначителната тема. Важна ми е темата за гражданската непримиримост, за ПОСТОЯННИЯ контрол и натиск върху властта, а не само от протест на протест.
Както и темата за лидерството, за налагането на лидер на промяната, за правилното разпознаване и вдъхновеното подкрепяне на този лидер от хората. Така, както се случи до голяма степен и в САЩ с избора на Обама. Защото преди това и там се срамуваха от лидера си , а сега се гордеят. Впрочем - дано бъде за дълго!
Много точен коментар прочетох в блога на rummi, който с удоволствие чета: "Битката не е загубена. Тя още не е започнала"...