Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2008 17:17 - Отиде си великанът на гнева
Автор: lyudmilstefanov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2740 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2020 16:04


На 75 години почина поетът Константин Павлов. Отиде си човекът, който от всичките ни съвременници единствен умееше, също като брата си Христо Ботев, "силно да люби и мрази". 
Ето как отекваше словото му на гневен самотник, призван да опоетизира дори и противното и предизвикващото гримаса на погнуса.

Едипов комплекс

Две свинчета
ритат свински мехур
съсредоточено.

Те сами си го надуха
и сега играят
настървено.

Нека ритат -
но защо съсредоточено?

Нека си играят -
но защо настървено?

То не е ни плондер,
нито е балонче!

То е свинският мехур
на майка им,
дето селяните я заклаха сутринта.


Ако Константин Павлов се бе родил във Франция, сигурно в един момент щеше да сбира около себе си възторзите на либералното студентство...
Ако се бе родил в Русия, сигурно щеше да бъде убит на дуел, далеч преди да достигне и 30...
Но у нас драматизмът и величието са вътрешни. Недоволството не взривява  площадите, а гризе недоволния в мрака на собствената му житейска пещера...


Пасторално

Няма вече да съм злобен
и предизвикателен.
Средствата и враговете ще подбирам.

Сбогом Стфийо,
отивам сред природата!

Имам симпатична къщичка в Курило -
ще поправя старата ограда,
кротко и незабележимо ще живея.
Зимно време ще си размишлявам,
лятно време ще отглеждам...
Какво ще отглеждам?!
В буреняците змии се стрелкат само.
Нищо -
вместо пощенски гълъби
ще отглеждам змии.
Всичко се постига с добрина.
Казват, че змиите много се призързвали.
Ще ги пращам
за дребни услуги
в домовете на враговете ми.


Отиде си големият Константин Павлов! Толкова голям, че сигурно мнозина като мен се питат: "А кой тогава остана?".

 

 




Гласувай:
0



1. rummi - остана той, и много други
30.09.2008 17:27
човек никога не може да загуби това, което има.

а ние имаме такъв поет - Константин Павлов.
цитирай
2. lyudmilstefanov - Права си, Руми!
30.09.2008 17:37
Но честно казано така потръпвах и си задавах същия въпрос и когато почина и Багряна и Христо Фотев и Радичков.
При научаването на такава вест всеки път се питам кой остана и остана ли някой. А пък то не само, че остават други, но и тези не си заминават. По-живи от живите!
цитирай
3. rummi - аз не се разделям с тях
30.09.2008 17:41
защото те остават тук. а кой остана? знам ли. сигурно ще разберем, когато си отиде. :-( това е жалкото. и страшното. защото те живеят тук, сега, във самота.
цитирай
4. nar - Разбирам от теб. Но както казва ч...
02.11.2008 09:16
Разбирам от теб. Но както казва човекът /в томчето си Записки 1970-1993/- Дори хиляда години да живея, ще бъда малък откъс от недоразвила се душа.
цитирай
5. ianchefff - ..
02.11.2008 10:49
поклон.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyudmilstefanov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 369817
Постинги: 74
Коментари: 443
Гласове: 1991
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031